„Първата реакция към операта е много силна. Или се влюбваш в нея, или я намразваш. Ако я обикнеш, е завинаги. Ако ли не, може и да се научиш да я цениш, но никога няма да стане част от душата ти.“
„Когато притиснаха Хрушчов, той написа 2 писма и ги даде на приемника си. Беше написал: Когато изпаднете в безизходна ситуация, отворете първото писмо и ще бъдете спасен. Когато изпаднете в друга безизходна ситуация, отворете второто писмо. Твърде скоро, човекът изпаднал в затруднение, затова отворил първото писмо, в което пишело: Обвинете за всичко мен. И така, обвинил стареца. Минало успешно. Но отново попаднал в безизходно положение и отворил второто писмо. В него пишело: Седнете и напишете две писма.“
„Нека тези, които ни обичат, да продължават да ни обичат. А онези, които не ни обичат, дано Бог им обърне сърцата. Или поне да им обърне глезените, та да ги познаваме по куцането.“
„Надеждата е нещо добро, може би най-доброто от всичко на света. А нищо добро не умира! Въпросът е дали да се вкопчиш в живота или в смъртта.“
„Що за болни нелепи кукли сме ние, каква е тази гадна малка сцена, на която танцуваме. Що за забавления имаме – да се чукаме и да танцуваме. Не ни пука за света. Не осъзнаваме, че сме едно нищо. Не сме това, което беше предвидено.“
„Надеждата ме води. Тя ме превежда през деня и особено през нощта. Надеждата, че след като се изгубиш от погледа ми, това няма да е последния път, когато ще те погледна.»
«Всеки човек умира, но не всеки човек живее истински.»
«Ако покажеш на някого неговото бъдеще, той вече няма да има бъдеще, защото ще му отнемеш неизвестността и надеждата.»
«Ще ти дам всичко, което поискаш. Стига да не е нещо, което не искам да давам.»
«Страхът може да те затвори. Надеждата може да се освободи.»
«Не съществува такова нещо като грешка. Съществува това, което правиш и това, което не правиш.»
«Всяка следваща минута е нов шанс да преобърнеш живота си.»
